Heart4kidsadvocacyforum's Blog

Децата са най-големият дар за човечеството.

Днес ще споделя откъс от десета глава на моята книга – “Прегръщане на дара на родителството: Как да създадем любяща връзка с децата си”.

Налични: Amazon и Barnes and Noble, както и Xlibris.

Това е само част от главата!

Десета глава

“Да живеем с пример”

Приготвяне на тесто за игра с Лейлани в предучилищна възраст

Колко лели имат племенницата си в предучилищния си клас?

И сега все още правя тесто за моите праплеменници и племенници>

“Преподаването на предучилищна възраст беше и все още е най-голямата ми страст.  Надявам се, че съм доказала на дъщеря си, че съм работила не само за постигане на целия си потенциал, но и че съм отговорила на моя “призив на съдбата”. “Важно е да даваме пример на нашите деца

Осъзнавам

Осъзнавам, че имам отговорност да бъда всичко, което мога да бъда, за да знаете, че очаквам и от вас да направите същото.

Кавички: Бертран Ръсел веднъж каза: “Щастието, което е истинско удовлетворяващо, е придружено от най-пълно упражняване на нашите способности и най-пълно осъзнаване на света, в който живеем.” Гьоте веднъж е казал: “Където и да се обърне човек, каквото и да предприеме човек, той винаги ще се върне към пътя, който природата му е начертала.” Ане Франк веднъж каза: “Родителите могат само да дават добри съвети или да ги насочат по правилните пътища, но окончателното формиране на характера на човек е в техните ръце.”

Въпрос:

Как да покажа на детето си, че чувствам, че съм достойна за най-доброто, което животът може да предложи, че обичам и уважавам себе си, че съм способен да проявявам неограничени възможности в живота си и следователно очаквам същото от него?

Е, предполагам, че отговорът на този въпрос е вграден в това защо пиша тази книга.  От години съм обещавал и съм бил молен да пиша за това, което съм запален по “децата”.  Сестра ми Пати и аз сме имали многобройни разговори за това да поемем отговорност за живота си и да излезем с вяра, за да отговорим на нашия “призив на съдбата”.  Всеки в нашето семейство е следвал пътя на нашите родители да служи на другите.  Трима от нас са в образованието, а един от нас работи в националното и международното здравеопазване.  Всичко се свежда до работа върху опитите за трансформиране на живота на другите, за да се гарантира, че те имат достъп до пълноценен и смислен живот.  Като родители всички ние трябваше да направим това, което може да изглежда като жертви, но в крайна сметка Великият Дух винаги изглежда намира начин да спази обещанието Си/Нейното към нас.  Великият Дух ни изпраща тук, за да изпълним целта си и ние не напускаме тази сфера, докато работата ни не бъде свършена.  Така че трябва да продължим напред в живота си и да търсим начини и възможности да бъдем всичко, което можем.  

Сестра ми Пати и аз сме с впечатлението, че децата ни чакат да видят колко далеч ще се разтегнем.  Те са ни виждали да сме успешни в професионалните си начинания, но не са ни виждали да излизаме от кутията и да опитаме нещо неортодоксално от много дълго време.  Измисляхме най-фантастичните идеи и всъщност се опитахме да реализираме някои от тях.  По някакъв начин се разсейваме, като позволяваме на работата си да поеме връх.  Сега разбирам, че това наистина е извинение за избягване на провала.  О, боже мой, наистина ли тази липса на вяра излезе от мен?  Как мога да подкрепя мечтите и призива на съдбата на детето си, ако не вярвам и не реализирам своите?  Как мога да очаквам детето ми да бъде уверено и приключенско, ако не опитвам нови и различни неща? Пати каза, че се чувстваме твърде удобно и не искаме да рискуваме с вероятно фалшивото си чувство за сигурност.  Твърдя, че можем да правим повече от едно нещо наведнъж.  Ключът отново е балансът.  Трябва да приоритизирате намеренията си.  Трябва да погледнете работата или “работата” си в перспектива.  Благословен съм, не защото особено обичам “работата” си, но знам, че правя точно това, което “Great Spirit” иска да направя по отношение на моя “призив на съдбата”.  Също така знам, че съм призван да правя повече от това, което правя.  Има библейски израз: “На онези, които много е дадено, много се очаква”.  Не искам детето ми да е от така наречените “свръхуспешни”. Просто искам тя да бъде тази, каквато е създадена да бъде, и да допринася с това, което е призвана да прави в света.

Изглежда, че ако живеем в свещено пространство на намерението, ще открием нови неща за себе си и нашите дарби.  Можем да изберем да игнорираме тези дарове или да изберем да се възползваме от тях.  Децата ни имат нужда да дадем пример за схващане на тези моменти на предизвикателство и превръщането им във възможности за изразяване на нашия гений и креативност.  Привеждаме колелото в движение.  Вдигаме летвата на това, което може да се направи с упорит труд и решителност.  Те трябва да станат свидетели на това, че живеем живота си с ентусиазъм и енергия.  Това не означава, че живеем във фантастичен свят на всички върхове и спадове, но означава, че можем да се възползваме от възможностите да предизвикаме себе си и да се състезаваме със себе си, за да докажем на себе си, че сме “живи” и живеем живота си пълноценно!

Глава десета Размисъл

Упражнение: Опишете нещата в живота си, които може да ви пречат да бъдете всичко, което имате потенциал да бъдете. Опишете какво можете да направите, за да разтоварите мъртвата тежест на нещата, които ви пречат на пълния ви потенциал.

Неща, които ме спират:	Начини за разтоварване на мъртво тегло:

Просто вкус!