Кой е “Христос”, че всички сякаш мислят, че знаят истината за това кой е Той и какви са неговите очаквания към нас?

Когато “духът” говори, аз “слушам и правя”!
Нямам абсолютно никаква представа защо това се появи в “духа” ми, но ме следва вече няколко дни. Има голям разговор между мен и “Great Spirit”, в който сякаш усещам някакво раздразнение в това, което чувствам. Всеки ден, когато това излезе наяве, сякаш се разкрива нов аспект, който ме кара да искам да открия повече истина за “Кой беше Той в Своя “физически живот” и кой е в Своя “духовен живот” днес.
Нека уточня, че връзката ми с Христос е лична и въпреки че израснах в юдео-християнско семейство, с баща, който беше ръкоположен свещеник от Обединената църква на Христос – конгрегационален свещеник, аз влязох в тази лична връзка с Христос като дете сам. Това е нещо, което е вкоренено в душата ми и е най-почтителната и свещена част от това, което съм аз. Това е много проста и комуникативна връзка, върху която съм живял живота си. Тя е оцветила тъканта на начина, по който виждам и живея живота си. Думите и действията ми са в синхрон с тази връзка. Любовта и грижата, които получавам от тази връзка, не могат да бъдат описани, а само преживявани във всяко предизвикателство, с което съм се сблъсквала в този живот. Следването на Неговия пример и консултирането с Него е скалата, която ме държи на земята. Виждам как Той може да работи с мен и за мен в живота ми. Чувствам, че Той иска да живеем живот на радост и изобилие, но не за сметка на другите, така че в този период от нашата цивилизация Той е повече от разстроен (и знаеш, че може да се ядоса). Той е достоен да бъде свързан с това, което вижда в нашето човечество.
Това, което продължава да ми прониква днес, е – “Няма християнство без Христос, но има Христос без християнство”. Христос не е основал църква; Той запали начин на живот. Църквата е построена по-късно, за да управлява, оказва натиск и контролира това движение. Не може да бъде по-очевидно, че институциите запазват властта, но движенията пазят “Истината”. Движението не е религия. В началото това движение е наричано “Пътят”. Фокусът на движението беше споделен живот, който се грижеше за бедните и болните, радикален в изразяването на любов и гостоприемство, вярваше в ненасилието, имаше равенство по отношение на класите и пола, а всъщност жените бяха централни в най-ранното движение на Исус като водачи, свидетели и домакини на домашни общности. Те живееха справедливост. Това движение въплъщаваше ученичеството, а не доктрината.
Как да се върнем към “Пътя”? Как да търсим истината за това, което Христос очаква за нас, за да живеем качеството на живот, което въплъщава мир, любов, благодат, милост, радост и състрадание? Какво е това, което всеки от нас има “предсказана съдба, която трябва да изпълни и която ще помогне да се въведе в света, който Христос знае, че “Бог”, “Великият Дух”, “Единственият Източник”, са ни предназначили да наследим? Бъдете ясни, не казвам, че не трябва да имаме “Къщи за поклонение”, но поклонение, лишено от истина и принципите, за които Христос умря, е християнство без “Христос”!
Тази нова година ще изучавам и търся повече истина и знание за Христос и какви са желанията на Неговото сърце, така че ако съм призован да споделя, ще го направя, и ако е само за моята духовна еволюция, това ще бъде Неговата воля.
Винаги съм обичал този химн, който е основният камък на моята вяра-
“Където Той ме води, аз ще го следвам,
Където ме води, ще го следвам,
Където ме води, ще го следвам,
Ще тръгна с Него, С Него, докрай!
Мисля, че това обещава невероятно пътешествие на откривания и разбиране!
Leave a comment